Pavel Stefanov’s Blog

Най-после успявам да намеря няколко минутки да напиша нещо за в блога.

Ето няколко реда за впечатленията ми от пътуването да Кошице.

На 27 юни заминахме Димитър, който е много печен, тъкмо беше завършил НПМГ, и аз за Кошице с влак. Пътувахме приблизително 24 часа и присигнахме в четвъртък след доста ужасно, изморително пътуване. Имахме няколко часа същия ден да се разходиме из града и да се регистрираме за състезанието. Организторите на състезанието ни посрещнаха много топло и се бяха погрижили то да мине перфектно.

На следващия ден беше The Opening Ceremony. Разбрахме, че можем да се регистрираме да правим теста (I-вата част от състезанието) още на същия ден (по програма трябваше да е на другия, но решихме, че е по-добре да разпределим 2-те части в различни дни). Тестът беше много странен – имахме 30 минути да отговорим на 82 въпроса :) – нещо невъзможно според мен. Както и да е, успях да отговоря на приблизително 60-65 от тях. Повечето от въпросите ги бях срещал по Cisco тестове, но може би 70-80 % от тях бяха с диаграми и имаше доста за четене (затова реших да не се спирам и задълбавам). Честно казано нямах представа как съм се представил, очаквах да им някакви големи разлики в резултатите, но добрата новина беше, че само 20 % от теста важи за final score-а. Доста от времето този ден прекарахме в една от залите (заради wireless-а). Разходихме се из града, който не беше нищо особено като забележителности, затова решихме да тестваме бирата им :) – оказа се доста добра, макар че на следващия ден опитахме и чешката, която беше класа над нея. Едно от най-впечатляващите неща бяха жените в Кошице – никога не бях виждал толкова красиви жени, имах чувството, че половината от тях можеха да участват на конкурси за красота и да ги спечелят безпроблемно :)

В събота беше втората част от състезанието, практическата, която беше подобна на тази в БГ – configuration на routers и switches. Имахме 1 час и 30 мин да направим нужните конфигурации. Задачите не бяха много лесни: Frame Relay, RIP v2 (plus passive-interfaces, distance xxx), ACLs, port-security и други IOS features. Имах проблеми с FR отначало, бях 100 % сигурен, че конфигурациите са ми правилни, проверих всичко 2-3 пъти, преконфигурирах, дебъгвах и все нямах connectivity (в крайна сметка това се оправи от само себе си след 50-55 минути). Имаше доста неясни задачи, в крайна сметка направих всичко без една странна задача (уж се води Security) – “record the number of times to the console the user was permitted to telnet by the router). Това ми струваше 8 точки (може би и победата в състезанието). Аз лично така и не успях да разбера какво искат да направим и все още не знам – ако някой има предлоложения, да пише плс. Другото странно нещо, което май бях объркал, беше следното: telnet-ваш се към един адрес (който имаше ip add на loopback 0 – 10.123.2.2 примерно на втория router), той да прави static NAT и да redirect-ва telnet-а към един switch. Голяма глупост, беше доста неясна задачата. Whatever…

Към 4 часа беше the awarding ceremony. Очакванията ми бяха, че ще съм в топ 10, но не мислех, че ще съм сред първите 3-ма. Забравих да спомена горе, че ние с Димитър се сътезаваме в най-силната категория UNI (CCNA 1-4 материал, участници от secondary schools и университети). В крайна сметка завърших на 3-то място. Бях частично удовлетворен – от една страна си викам “окей, топ 3 не е зле”, от друга съжалявах, че не съм 1-ви, защото бях отишъл с това намерение. Победител, ако не се лъжа, стана унгарец. Получихме поздравления от организторите и спонсорите и различни награди. Приех състезанието просто като един момент от The Road to the CCIE R&S. След това отидохме да “полеем” успеха.

На следващия ден тръгнахме обратно за София, като имахме 12 часа престой в Будапеща, Унгария. Решихме да разгледаме града въпреки малкото време на разположение. Взехме си екскурзовод и автобус, който ни разведе из целия град. Бях удивен от този невероятен град- най-красивия, в който съм бил някога. Архитектурата и паметниците на култура са просто смайващи – невероятни замъци, църкви, статуи и гледки. Градът се е запазил, както е бил може би преди 20-30 години. Скоро ще кача снимки от града да видите за какво става дума.

В понеделник се прибрахме след отвратително пътуване с родното БДЖ (както казах на Димитър – това беше най-ужасното нещо, което ми се е случвало в послените 5-6 месеца).

Това беше накратко пътуването ми до Кошице и обратно. Прекарах си супер и това може би беше и моята почивка за това лято, туй като скоро почвам стаж в Телелинк и няма да имам свободно време :(

Ако не сте умряли от скука и сте стинали до този ред, поздравявам ви!