Pavel Stefanov’s Blog

This is gonna be one of me next favourite tunes! Yet, I haven’t listened to the whole new album of Ronski Speed, but heard that song on Global DJ Broadcast a few days ago and just loved it since its start.

Това лято реших да ходя до Хрватска за 5 дни и по-точно в Дубровник. Пътят ми мина през Сърбия – > Черна Гора и след това Хрватска. Не съм пътувал все още по искърското дефиле, но пътуването до Дубровник беше истискнско приключение. Гледаш отлвяво до теб дълбока пропаст около 20м. а вдясно стръмни скали, на които не виждаш края. Много красив беше вторият по големина каньон в Черна Гора (първият между другото по големина в Черна Гора е най-големият в света след Grand Canyon в Колорадо). А впрочем в Черна Гора паричната единица е евро, а държавата съществува съвсем отскоро и не е в ЕС и ми направи впечатление това, че за разлика от нашите магазини, бензиностации и т.н и в Черна Гора, и в Сърбия можеш да използваш евро.

В Черна Гора на отиване минах да видя отдалеч св. Стефан.

Нощувката на острова започва от 750 евро и нагоре за тези и в интерес на истината имаше доста англичани и американци.

Преди да започна да разказвам за Дубровник, ето и малко информация за самата Хрватска. Извоювала е независимостта си през 91г., като дотогава се е водила война с редица държави – босненци, сърби, черногорци, а както се убедих имало е и защо. Като население са по-малко от нас и като територия също. Още не са в ЕС и причината за това, че държавата си защитава интересите, за разлика от нас – ЕС искат хърватите да си затворят много от корабостроителниците, а хърватите категорично отказват. Корупция в държавата има само на най-високо ниво, при нас корупция има на всяко ниво, но не искам да се спирам на тази тема. Средната работна заплата е 700 евро, а паричната единица е крона; 7 крони = 1 евро. В държавата над 90 % са хървати, има и малко сърби, но повечето емигрират, защото има дискриминация към тях и трудно си намират работа. Малкият етнически процент се дължи на това, че през WWII е имало масово етническо прочистване.

Хората са в по-голяма степен със западноевропейски манталитет и малко от нашите негативни балкански черти ги има при тях. Не видях човек да ме излгеда намръщено, всички се усмихват и се опитват да направят посещението ти страхотно. Имаш чувството, че всичко живее в синхрон. Обслужането беше наистина на невероятно за мен ниво.

Дубровник е един от най-големите градове в Хрватска, точно до Средиземно море и е най-скъпият град в Хрватска. Цените са горе-долу като в София, само че в евро. Хората се занимават само с туризъм и много малка част с риболов, защото както се оплакаха хърватите – преди години италиянците дошли и им изловили всичката риба :)

Както и да е, след 2 дни път пристигнах в Цафтат, което е на 10-ина километра от Дубровник. И оттам се започна…

Първото впечатление, което ми остана в съзнанието, беше издрядната чистота по улиците. Не съм видял едно боклуче по улиците или пък фас.

Беше голяма жега иначе и доста влажно и затова направих съвсем бърза разходка по пристанището. Можеше да се видят наистина големи красивици. Говоря за яхти…

Беше пълно с яхти с американски и британски знамена, коя от коя по-хубава и скъпа. Определено някой ден планирам да си взема една такава.

След това се запътих към Дубровник и се откри невероятна панорамна гледка към стария град.

Градът е много приятен не само за туристи, но и за живеене. Не е пренаселено, има страхотни къщи, било то на хървати или пък чужденци. Има много останки от Ренесанса и много култури. Немалко държави (град Флоренция най-вече) са имали аптетити да завладеят града, но те все били неуспешни.

Преди няколко века, когато мореплавателите се връщали от пътешествия, те прекарвали 40 дни под карантина в една от кулите на снимката, за да се предпази града от зарази, болести, чума и т.н.

И така през следващите няколко дни посетих редица острови (Хрватска има няколко хиляди острова по крайбрежието си). Имена не помня, но за този се сещам, че беше най-близкият до Дубровник. Пътува се с кораб дотам и има такъв на всеки 30 мин. (нашият градски дори не е толкова редовен). Този остров е незаселен, но има разнообразна ботаническа градина. Островът е населен от 30-40 фазана и техните малки птици.

И флора…

А обратно в Дубровник и индианци….

Clear Blue Water – една от любимите ми песни на Chicane.

Сега разбирам, защо на една от породите кучета им викат далматинци (област Далмация).

And another babe…

Покрай Дубровник минаваха и крузери от време на време за 1-2 дни.

На следващия ден посетих най-красивият според мен от всичките острови, до които стигнах. Откриха се такива невероятни гледки, имаш чувството, че не си на Земята и нямаш достатъчно голямо полезрение да обхванеш цялата гледка. Всичко те погълва…

А ето това животно имаше огромна популация на всички от островите, нарича се цикада, бях го чувал преди с една програмка Atmosphere Deluxe, която симулира всякакви атмосфери, но като го чух на живо имах чувството, че има поне 50 такива на всяко дърво и ти цвърчи отвсякъде.

А в същото време някои се готвеха за пътешествие.

А ето я и кулата за карантина :)

Какво да кажа за залеза? Както написах в един от предните си post-ове, мечтая си да зърна залеза до Cafe del Mar на о-в Ибиса, но този не беше за изпускане.

Нощта в Дубровник е спокойна. Няма и помен от нашите курорти, където се чудиш как да затвориш очи от непрестанния джангър от близката таверна… Peace

А някой тепърва дебнеше за храна…

На връщане минах през древните градове Котор и Будва в Черна Гора, но нямах време да разгледам градовете и трябваше да се задоволя само с няколко часа.

И така завърши пътят ми до Дубровник и обратно – обратно към CCIE Lab preparation-а, но за него друга статия.

Ако искате да видите снимките full size, ето линк: http://travel.webshots.com/album/565280193luxBEM